Отворените ръце на Пекити-Търша


В западния свят общоприетото схващане за бой с празни ръце е бой с юмруци. Противно на това разбиране, няма никакво съмнение сред знаещите и опитни експерти по самозащита, че ударите с отворена ръка са истински ефективни и мощни оръжия на тялото.

Пекити-Търша е и винаги е била реална система за самозащита, създадена от опита на много поколения. На тази база, не е учудващо, че в ПТК има множество принципи и методи, свързани с ефективната употреба на отворени ръце в битка или при самозащита. Действително, в тази система, методите с отворени ръце се считат за по-важни от юмручните техники. Причините за това са очевидни, веднъж след като се разбере, че Пекити-Търша е система за самозащита, която взима под внимание наличието на оръжия и от самото начало постепенно включва възможността и реалната им употреба в тренировката.
Тази статия обяснява някои от причините, поради които методите с отворена ръка и особено плесниците са предпочитаните телесни оръжия  в гражданската самоотбрана и защо дори опитни професионалисти разчитат на тактики с отворена ръка.

Избор на телесно оръжие

Пекити-Търша стана известна със сложната и ефективна употреба на нетрадиционните техники и тактики при употреба на “празна ръка” като например атаки на крак в крак (транпа), думог чупене (бали), дърпане и бутане (хаблот – тиклод), удар с предмишница (банга), и чуков удар (покол), които допълват арсенала на по-стандартните телесни оръжия като ритници (сипа), удари с длан (тампа), лакти (сико), колене (туход), удари с глава (бунто) и второстепенни техники като щипане (коси), хапане (кагат) и т.н.

Дори при цялото това разнообразие от телесни оръжия, най-простото, но може би най-многостранното и мощно оръжие за самоотбрана в системата си остава отворената ръка: Хампак – тежкия плесник.

За система, ориентирана към оръжията, като ПТК, чуковият удар покол и плесникът с отворена ръка, са естествен избор и основна тактика с ръце.

Причините са очевидни - когато на някой му се даде оръжие като меч, палка или брадва и му се каже да насече дърво или да разруши нещо възможно най-бързо, човекът с меча, палката или брадвата, естествено ще приложи сечащи удари, а не мушкане като най-мощната атака.

Бидейки експерти във въоръжената и невъоръжена борба, инструкторите по Пекити-Търша имат много опит и добре разбират, че обикновеният юмручен удар притежава двигателните характеристики на мушкане, докато ударът с предмишница, отворена ръка или чуковият удар си служат с естествената силова дъга на сеченето.

Проблемът на юмручния удар

Тялото може да генерира огромна ударна сила, което е добре за боя, но за съжаление голият юмрук не е пригоден да стовари тази сила върху твърди повърхности без нараняване. Боксьорите разрешават проблема, като използват бандажи и ръкавици, за да предпазят юмруците си от контузии. Действително, използването на бандажи и ръкавици им позволява да пласират по-силни удари без да повредят фалангите си. Като страничен ефект, ръкавиците, които са по-плътни от юмруците, позволяват на боксьорите да използват нови методи за защита.

По този начин, използването на бандажи и ръкавици не само променя боксовата техника, но точно толкова скрива и факта, че юмрукът всъщност е доста крехка част от тялото.

Ако той се използва без защита, могат да се получат много травми, както е описано в следния откъс от медицинска статия:
“ Травми на свит юмрук: ...Появяват се, когато човек удря друг човек по устата.... Хапането по кокалчетата е много сериозно. Рискът от инфекции е голям. Веднъж инфектирани, тези ухапвания могат да доведат до сериозни патологични изменения на важни части от ръката. Освен това, силата, с която някой бива ударен в устата, може да доведе до счупване на кости и прерязване на сухожилия, които се нуждаят от намесата на експерт / професионалист.”
Откъсът е взет от: www.Emedicine.com, статия за ухапвания от човек. Автор: Робърт М. Макнамара, доктор по медицина, професор, декан на катедра Вътрешни болести, Спешна медицина, Темпъл Юнивърсити.

Уязвимостта на юмрука е известен проблем и всеки с малко опит в преподаването или боя знае, че за да приложи надежден и солиден удар с юмрук по истинска подвижна цел, като например тежък чувал, е умение, което трябва да бъде развивано с месеци наред, ако не и с години упорити тренировки. За да се приложи ефективен юмручен удар върху непредвидимо движеща се мишена, като главата на противника, е дори по-трудно. Всеки специалист по бокс може да разкаже личната си история по въпроса.

Самоотбрана на базата на удари с отворена ръка

Когато се учиш на самоотбрана, времето е важен фактор. Никога не може да се предвиди колко време е необходимо преди да ви потрябва наученото – и понякога няма втори шанс!

Това е причината, поради която тренировката в Пекити-Търша цели да развие способност у начинаещия колкото е възможно по-рано да действа успешно и да се справя в ситуации от реалния живот. За да се постигне това, е необходимо да бъдат преподавани методи, които бързо да дадат възможност на неопитни начинаещи да удрят с достатъчно сила.

Поради разбирането ни за естественото движение, поведението в стресова бойна ситуация, законодателството и имайки предвид важността на реалната сила и времето за обучение, инструкторите по Пекити-Търша предпочитат принципа на отворената ръка и особено тежкия мощен плесник (хампак), като основно оръжие за ответен удар в системата за самоотбрана.

На базата на естественото...

Тежкият плесник е дъгообразно, много естествено движение, подобно на хвърляне на камък или прогонване на летящ комар. Понеже вече е част от естествения и инстинктивен боен арсенал на човека, дори начинаещи с малко практика могат да пласират тежки плесници по подвижни мишени без нараняване на удрящата ръка. Многократно е доказвано, че 30 минути практика са достатъчни, за да се научи средностатистическият начинаещ да използва удар с отворена ръка срещу по-силен и по-тежък опонент достатъчно мощно, за да го изведе от равновесие или да го остави в безсъзнание.

...напредък от самото начало!

При тези тренировъчни методи, които за разлика от ПТК не използват естествените ударни прийоми като оръжия за базова самоотбрана, а изкуствени движения, които трябва да бъдат заучавани (например удар с кокалчетата на юмрука или удар с лакът), се наблюдава, че отначало при начинаещите има спад в действителните бойни умения, преди те да започнат да се подобряват. Това не е така в тренировъчните методи на Пекити-Търша – вместо да заменя естествените навици със съвсем нови, ПТК се гради върху вродените навици и способности на човека и тренировката спомага за подобряването им. Понеже Пекити-Търша се основава на човешката природа, бойните умения се подобряват още с първия урок.

Надеждна, когато наистина се налага!

Истинската мярка за качество на всяка система за самоотбрана е степента на защита, която предлага в критични и опасни за живота реални ситуации. Подходът към такива ситуации винаги трябва да се различава от този към тренировките или състезанията. Ако човек без опит в уличния бой, изпадне в опасна обстановка, при която се налага да се защитава, тогава той или тя е много вероятно да изпита психологически и физиологически ефекти на стрес и страхова реакция (известна още като “стресова реакция на организма” или “рефлекс удряй или бягай”), която е много добре описана тук:
“В ситуация, в която животът е застрашен, се проявява ...рефлексът “удряй или бягай”. Този рефлекс, усъвършенстван хилядолетия от адаптивното човешко поведение за оцеляване, се изразява в учестен пулс и сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, учестено дишане, ускорен въглехидратен метаболизъм и моментален “свърхзаряд” на тялото.
Стресът, яростта и страхът, които завладяват избраната жертва, по този начин създават / предизвикват стресова реакция на организма, която се характеризира с период на по-голяма сила и по-висока скорост, придружени с неподатливост на болка. В същото време, прецизните двигателни умения до голяма степен се влошават, ловкостта видимо намалява и ръцете и краката може да започнат да треперят. Набелязаната жертва е много вероятно също така да изпита промяна в сетивните възприятия. Човек действително не остава спокоен и хладен.”
Откъс от “Самозащита – Физиология / Психология на употребата на огнестрелно оръжие”( www.internetarmory.com/sewlf_defence.htm)
Особено загубата на прецизните двигателни умения и нарастващото “свръхнапрежение” на тялото са физиологични ефекти, които трябва да се вземат под внимание, когато се подбират техники за ефективното обучаване на начинаещи за реални ситуации на самоотбрана.

Някои, ако не и всички, спортно ориентирани бойни техники са много технични  (да не кажем изкуствени) движения, които трябва да бъдат заучени и изискват много оттрениране, за да се развие правилната координация, необходима за бързата им и точна употреба. Ако една опасна ситуация задейства рефлекса “удряй или бягай” и този рефлекс подтисне прецизните двигателни умения, за да поддържа максимална сила на тялото, тогава тези заучени “технични” движения първи ще изчезнат.

Правият юмручен удар също принадлежи към тези изкуствени техники, които не са толкова ефикасни, когато тялото активира инстинктивната си реакция на уплаха и стрес.

Разбира се, с дълга и интензивна практика, правият удар (свиване на юмрука, координация на китката, лакътя и рамото) може да стане “втора природа” (затова повечето занимаващи се с бойни изкуства забравят за техническата сложност на удара), но ако се наблюдават реални улични боеве (дори с професионално тренирани бойци в съвременните ММА - състезания) точните прави удари изчезват и често се наблюдават неконтролируеми и безцелни замахвания.

Да обучаваш начинаещи на прави удари като оръжие за самозащита, на които да разчитат в ситуация, застрашаваща живота, която може да се случи още на следващия ден, очевидно не е начинът.

Плесник: естествена сила

С тежкия плесник в Пекити-Търша физиологичните ефекти на човешкия стрес и страхова реакция вече не са проблем. Точно обратното. Тежката плесница е движение с естествена сила, което на практика се възползва от рефлекса “удряй или бягай”.
Когато сетивата му предвиждат опасността и инстинктите за оцеляване подготвят човека за рефлекса “удряй или бягай” чрез свръхсекреция на адреналин, тялото прави това, за което е програмирано – отхвърля прецизните двигателни умения, в полза на решаващите схватката мощни движения, извършвайки ги с всички силови запаси  на организма, достъпни само в кризисни ситуации. Тялото зарежда естествените мощни движения като тежкия плесник.

Това е причината, тази техника с отворена ръка да бъде перфектно пригодено оръжие за бой в реална опасност. Когато ситуацията стане сериозна и финото движение на правия удар е много трудно за поддържане, тогава плесниците идват на мястото си –наистина са необходими, те стават по-бързи и по-тежки.

За оцеляването на опитни бойци и професионалисти

За опитните бойци и професионалисти адреналинът има същите основни ефекти, но с опита те много повече привикват към него. В тренировките са се научили да приемат, контролират и използват прилива на адреналин в своя полза и в годините подготовка са имали достатъчно време да изчистят всяко умение, така че успешно да действат под напрежение и в опасност. Ето защо, например двама професионални боксьори могат да използват боксовите си удари с почти перфектна техника, дори когато са под напрежение за титлата в даден шампионат.
Техниките с отворена ръка са добре познати в ринговите спортове. В професионалния и аматьорския бокс тези техники (удари с отворена ръкавица), като например удари със  страничната или вътрешната част на ръкавицата, се считат за фалове и мръсни трикове и могат да доведат до загуба на рунд или дори дисквалификация. Спортсмените не използват удари с отворена ръкавица, но успешните боксьори понякога го правят.
Когато изместим фокуса от професионалния спортист към професионалните военни, които действат в условията на реално оцеляване без правила, като например агенти под прикритие, спец-части, снайперисти, екипи за спасяване на заложници, разузнавателни групи или такива, проникващи в тила на противника, близкият бой обикновено не е приоритет на мисията. Той служи просто за отстраняване на пречка, необходимост, за да се навлезе в или да се поддържа позиция, нужна за изпълняването на основния приоритет на мисията.

За разлика от спортното състезание, където е приемливо да се понесе минимална травма на ръката в името на победата, за повечето професионалисти в реалния живот нараняването на ръката не е избор, защото подлага на риск цялостната мисия. Най-важното правило: Не рискувай ръката, която използваш за стрелба или боравене със снаряжението, необходимо за изпълнението на мисията. Ръка, която е подута или трепери от ефекта на удара с юмрук, значително повлиява способността да боравиш с оръжие или да стреляш точно, което в най-лошия случай означава собствена смърт или загуба на членове от отряда.

Техники с отворена ръка в Пекити Търша

Плесникът в Пекити-Търша е специален метод, различен от удара с длан. От камшичния до тежкия удар, съществувайки в различни варианти, прилагани в различни ситуации за разрешаване на множество проблеми. Плесниците в ПТК могат да се използват за париране на удар, контрол или атака, за да се попречи временно на зрението, да се наруши баланса или просто за да се нокаутира противникът.

В Пекити-Търша плесникът не просто удря опонента, но също и управлява равновесието и позицията му, за да намали възможностите му за атака. Плесниците могат да бъдат изпълнени по такъв начин, че ако опонентът продължи нападателните си действия, той сериозно ще се нарани от инерцията на собственото си движение.

Координираната употреба на двете ръце в комбинация с дъговидната траектория на удара, позволява да се предпази горната част на тялото от главата до слабините и в същото време да произведе мощни атаки, поставящи противника в защитна позиция.

Още от първия урок, в Пекити-Търша се тренира използването на тежките плесници. За повечето хора това е поразително преживяване. Тези, нямащи предишен опит в бойни изкуства, обикновено са изненадани колко бързо са се научили да прилагат удари с голяма сила и са изумени колко лесно се оказва това. След известно време, повечето вече могат да ги изпълняват с достатъчно сила, за да изведат от равновесие по-силен опонент и да го нокаутират. Те могат да видят и да почувстват силата по време на динамична работа с партньор. И тогава, когато започнат да изпитват как плесницата е добра не само за нападение, но в същото време отразява повечето атаки, на инструктора по Пекити Търша му е трудно да обясни, че това не е магическо решение на всяка ситуация. Още по-впечатлени са начинаещите с предишен опит във фул-контактни спортове. Когато започнат да удрят по метода на Пекити Търша, обикновено са изненадани от допълнителната ударна сила, която генерират, използвайки отворена ръка.

Структурата на ударите с отворена ръка в Пекити Търша е проста и тайната на мощния и безопасен удар е в правилното отпускане. Докато повечето хора лесно използват ударите с отворена ръка от самото начало, някои все пак изпитват затруднение в прилагането на ефективни плесници, понеже имат склонност да се стягат преди удара. Това е в сила особено за практикуващи бойни изкуства, базиращи се на юмручни удари, които учат, че юмрукът трябва да се стегне в момента на контакт, или за хора, не разбиращи стягането на мускулите и освобождаването на енергия. Ако този навик да се стяга ударната повърхност се поддържа, е два пъти по-опасно за удрящия, защото сковаността, причинена от напрягането не само ще забави ударите, но ще направи пръстите и китката уязвими за нараняване.

Макар че плесникът е просто и естествено движение, има много възможности да се подобри ударът с подходящи тренировки, т.е. да се оптимизира траекторията за по-добра защита, скорост, предаване на енергия и т.н. В системата Пекити Търша има много начини за натрениране на ударните качества. Един от най-добрите тренировъчни методи за правилен удар с отворена ръка е използването на палки като тренировъчни средства. Други упражнения включват използването на метална топка. Тренирането на ударните качества заема постоянно място в работата в Пекити Търша.

Да спечелиш боя, но да изгубиш битката?

Във всички времена рискът да се изложиш на опасност и да се самонараниш при прилагането на техника е бил важен въпрос, който всяка разумна / рационална система за самозащита е трябвало да разгледа и да разреши. Но с днешните познания в сферата на медицината перспективата се е променила. С модерното здравеопазване и здравно-осигурителна система, счупването на кости на ръката и дислоцирането на китката е по-малък проблем за обикновения гражданин. В стандартна ситуация на самоотбрана, в повечето случаи физическата битка ще приключи за няколко минути след първия удар и тогава за нараняванията ще се погрижат. Счупената кост и изкълчената става обикновено заздравяват и вероятно травмата ще бъде забравена след няколко седмици или месеци. До по-сериозни последици може да доведе проблемът с размяната на кръв.

Когато ударът с кокалчетата на юмрука достигне главата, обикновено причинява силно кървяща рана. Друг възможен резултат е сцепването на кожата на кокалчетата (обикновено придружено с не толкова силно кървене). Това означава, че в момента на съприкосновение кръвта на противника може да премине в тялото на удрящия. Дори да е малка вероятността, все пак има шанс за предаване на СПИН, хепатит и други заболявания, предавани по кръвен път. Привидно “печелиш” боя, но като трябва да изчакваш и да се тревожиш няколко месеца, за да си сигурен, че другият човек не е бил преносител на заболяване, предавано чрез кръвта, е нещо, което никой не очаква с нетърпение. Да не говорим пък, ако се окаже преносител.

Наистина, в сериозна улична битка, размяната на кръв не може да се избегне напълно, но използването на удар с отворена ръка драстично намалява риска, т.к. обикновено не причинява отворени рани по ръцете. А с познанията за болестите предавани по кръвен път, които притежаваме днес, защо да не изберем възможността да намалим риска от загуба на финалната битка, след като сме спечелили боя?

Тактики на отворената ръка за ситуационен контрол и управление на конфликта

Друга причина, поради която плесникът много успешно отговаря на нуждите на съвременната гражданска самоотбрана е, че като тактика с отворена ръка, лесно би могъл да бъде инкорпорирана в езика на тялото, внушавайки на агресора и наблюдателите силна и при това неагресивна намеса, като по този начин предоставя идеалната възможност за разрешаване на ситуации, без да е необходимо последващо физическо насилие. Предпочитана възможност в Пекити-Търша.

Плесниците се съчетават много добре с методите за разделяне и наблюдение в Пекити-Търша. Комбинирането им позволява да се използват множество тактически варианти. Например: ако искаме от удобна позиция да проверим намеренията на противника – можем да му дадем възможност да направи “сигурен” юмручен удар, който разбира се е очакван и всъщност ситуацията е контролирана, още преди той да започне. По този начин агресивният опонент губи битката в момента, в който “захапе стръвта” и си помисли, че “плячката очевидно е непредпазлива и лесна”.

Жестът на отворената ръка

Методът на отворената ръка е пример за философията на Пекити-Търша – създаване на  приятели, а не на врагове. Тези, които разбират ПТК, търсят приятели и с културата на превенция, те живеят с позитивна нагласа – търсейки приятели и разпознавайки онези, които не са.

Тъй като Пекити-Търша следва философията на живота и приветства идеята за добро здраве и успех, трениращите не очакват врагове със стиснати юмруци, а търсят приятели с отворени ръце, готови на всичко, което би могло да се случи.

Плесниците – да затвориш цикъла

Както бе споменато, използването на отворени ръце се свързва с философията на Пекити Търша за правене на приятели, не врагове. С други думи Пекити-Търша използва философията на отворените ръце, не на юмруците. Но след прочитането на тази статия, трябва да бъде ясно – използването на плесницата не е резултат от философията. То е резултат от доказалата се досега като правилна логика за самозащитата в човешкото общество. Резултат от езика на тялото, физиката на ударите и разбирането за стратегия и тактика.

Така, както плесниците се движат по окръжност, с пълното разбиране на плесницата и предпочитаните в Пекити-Търша тактики, всичко плавно отива на мястото си – философия, човешка природа, култура, самозащита, ефикасност, законова практика, радост от живота, здравословни тренировки. Всички тези аспекти се допълват взаимно като пълен цикъл на едно неделимо цяло.

Автор: Ули Вайдел, март 2003 г.


Бележка: Още много може да бъде казано за методите с отворена ръка в Пекити-Търша. За да бъде пригодена статията към формат, удобен за Интернет, тя трябваше да бъде съкратена, така че вероятно ще последва продължение.