Пекити-Търша и армията


Оглеждайки се в света на бойните изкуства и спортове, скоро се разкриват два много различни тренировъчни метода – има такива йерархично-милитаристични системи, чието учение се базира на командване и подчинение, предназначени за инструктирането на голяма група обучаващи се, има и системи, подобни на семейство, обучаващи малки групи според собствените им познания и индивидуални възможности.

Ако следваме горната класификация, Пекити-Търша Кали очевидно попада във втората категория семейно ориентирани системи. Първо, ПТК е бойно изкуство на фамилията Тортал, представяно от Гранд Тухон Лео Т. Гахе и второ, някои от характеристиките на процеса на обучение в Пекити-Търша са подобни на семейни отношения, с интимната и спокойна атмосфера, която Гранд Тухон създава и начинът, по който отговаря на особеностите на отделния човек. Все пак, напоследък системата Пекити-Търша все по-често се споменава в контекста на военни и специални части. Защо?

Значение на близкия бой за армейските части

Значението на близкия бой за армията се променя с течение на времето. По време на последните големи войни в Европа, битките вече не се решават от тактиките на близкия бой. Модерните оръжия направиха убиването от разстояние толкова лесно, че вече не си струва да се прекарва толкова тренировъчно време в обучение по оцеляване на отделния войник, който стана (от гледна точка на войната) лесен за подмяна.

Основният фокус на подготовката на  войници стана дисциплината – но не в смисъла на самодисциплина, а разбирано като включване във войсково подразделение и подчинение на командващия. В съответствие с това, само тези тренировъчни методи от бойните изкуства са полезни за масовото военно обучение, които са насочени към упражняването на войниците в дисциплината да следват команди. Много от бойните изкуства в Европа и САЩ (особено тези с японски и корейски произход) имат своя корен във военните среди и често този произход се разпознава в тренировъчния процес.

Днес – партизанският проблем на военните

В последно време е видно, че голямата част от съвременните войни и военни конфликти не се решават от големия брой пехотинци. Проследявайки медийното покритие на войната в Залива или военните операции в Косово и Афганистан, всеки разбира, че модерните въоръжени сили се сблъскват с различни ситуации и трябва да отговарят на различни изисквания. Противникът в съвременната война често си служи с партизански тактики и може да бъде победен само с добро разбиране на този тип война и с прилагането на подходящи методи.

Това бе изпитано и от Въоръжените сили на Филипините. По време на Втората Световна Война, филипинските бойци бяха тези, които отказаха да се подчинят след оттеглянето на генерал МакАртър и които продължиха да се бият, въпреки по-лошото си въоръжение. Демонстрирайки голямо благородство и прилагайки стратегиите на Кали (Боло Батальон) тези хора забавиха настъплението на японската армия, докато американците успяха да реорганизират военната си машина на родна земя, като впоследствие успешно се пребориха с японците.

Въпреки факта, че тези ветерани от Втората Световна Война все още се честват като герои във военните паради (вж. нашия доклад за сто-годишнината на Филипините) и че приносът им бе признат и в САЩ, правителството на Филипините не се поучи от урока им (за разлика от американците, които рано осъзнаха значението на специалните отряди като Делта Форс и Морските Тюлени). Въоръжените сили на Филипините (както направиха и други по целия свят) продължиха да тренират и да действат по методите на колониалната армия (може би защото елитните военни части се смятаха за заплаха за демокрацията). До ден днешен съприкосновението между въоръжените сили на Филипините и военизираните сепаратисти в южната част на страната доказват, че  конвенционалните военни тактики са почти безполезни, когато се използват срещу партизаните.

Преди няколко години това бе осъзнато от водачите на Въоръжените сили на Филипините и бе взето решение, че някои от специалните части трябва допълнително да бъдат обучавани в стратегиите и тактиките на почти забравените филипински бойни изкуства.

Първите, които разбраха тази ситуация и задействаха програмата бяха Force Recon Marines. Recon Marines, което е съкращение от Force Reconnaissance са специалисти в Deep Reconnaissance and Direct Action (дълбоко разузнаване и бързо реагиране) и прекарват много от мисиите си в малки отряди на вражеска територия. Те обикновено не могат да се надяват на разгърнато въздушно подкрепление – в битка тези хора разчитат на себе си. Мотото на Recon Marines е “Бързи, тихи - смъртоносни” или “Превъзхождани по брой, но никога победени”. На Филипините, от приятели или врагове, Force Recon се ползват с най-голяма уважение, сред специалните части им се възхищават и се отнасят към тях със страхопочитание.
(Информация за US Force Recon можете да намерите тук)

Решението Пекити-Търша Кали

Когато Recon Marines отправиха поглед към “бъдещата си система за близък бой”, разбира се имаше много кандидати от и извън Филипините. Всеки искаше да си спечели репутацията на инструктор на този толкова престижен специален отряд.

Но Recon Marines с широкия си боен опит имаха много добра представа какво търсят, какво искат или не искат. Така че, имаше процес на подбор, в който кандидатите трябваше да представят себе си и програмите си за обучение. Сред всички тях, системата Пекити-Търша Кали начело с Гранд Тухон Лео Т. Гахе, беше единствената успешна. Force Recon Marines избраха да тренират Пекити-Търша.

Тренировките по ПТК на Recon Marines са под ръоводството на Гранд Тухон Гахе и в случай, че той не може да присъства лично (като например по време на последните му посещения в Европа и Канада), задачата му се поема от неговия племенник Ромел Тортал. Убедени в успеха на Recon Marines, SEALS и други елитни части започнаха да тренират Пекити-Търша. Армията и Въоръжените сили също проявяват голям интерес към тези тренировки.

Когато се срещнах с Гранд Тухон миналия януари на Филипините, бяхме в Централния щаб на Филипинските въоръжени сили в Себу. Интересът към тренировъчната програма беше толкова силен, че водещите офицери не искаха да си тръгваме. Но ние бяхме определени да обучаваме Force Recon Marines и настоящите специални части на САЩ в Кавит (както бе съобщено в новините: “специалните части на САЩ се срещнаха с Force Recon, за да се подготвят за предстоящите операции в южната част на Филипините”). Оказа се, че специалните части на САЩ проявяват голям интерес да подобрят уменията си в работата с нож.

Гранд Тухон и племенникът му Ромел Тортал взеха участие в обучението по близък бой (и може би като единствените невоенизирани инструктори) на съвместното американско-филипинско военно учение BALIKATAN (“рамо до рамо”), през 2002-ра година. За постиженията си Гранд Тухон Гахе бе награден с медал и по време на тренировките бе поканен като инструктор на специалните части в американската база на Окинава и във Форт Браг в САЩ.

Защо Recon Marines решиха да се занимават с Пекити Търша? Очевидно една от основните причини е, че бойните методи на Пекити Търша, със строгата си ориентация към острието и директната контра-атака, използвайки принципа Пекити Търша Комбат (COMBAT – Counter On Motion Before Attack Time, бълг. Контра На Движението Преди Времето На Атака), ги убедиха. Но кръстосаните ми тренировки с Recon Marines ми разкриха и друга важна причина. Те избраха Пекити Търша, защото Recon Marines и хората на Пекити Търша споделят обща философия – тренировките с Recon Marines показват, че човек трябва да притежава отношение и философия, ако иска да оцелее в екстремни ситуации. Да бъдеш втори не е достатъчно и успехът е само в екипа. Force Recon Marines са известни с качеството на това, с което се занимават – те са най-добрите. Тренировките им са резултат на менталната им нагласа към живота.

Какво означава за нас...

В днешно време Пекити-Търша Кали е толкова практична и реалистична система, защото Гранд Тухон  и последователите му я проверяват и доразвиват постоянно в реалния живот. Гранд Тухон казва, че Пекити Търша е изградена и изпитана в лабораторията на болката.

Същото важи и за Recon Marines – почти всеки ден те рискуват живота си и наново доказват ефективността на стратегиите и тактиките на Пекити-Търша в близък бой. След всяка мисия се прави съкратена сесия и се обменя опит. Какво са преживели Recon Marines? В какво са се състояли трудностите и къде са дадени жертви? Как подобни ситуации биха могли да се разрешат по по-добър начин? Разбира се, когато се обсъждат тези въпроси, системата Пекити-Търша се проверява детайлно многократно и на практическите въпроси трябва да бъде даден отговор. И едно е сигурно - Recon Marines рискуват живота си на всяка мисия и когато става въпрос за бойни тренировки няма начин да излъжат себе си за удобство, или поради каквито и да било причини. Традицията в Лабораторията на болката в Пекити-Търша Кали все още е жива.

Разбира се, инструкторите, отговорни за обучението в Пекити-Търша на Recon Marines трябва да са способни да разбират ситуацията и практическите проблеми на войниците. Те се ангажират със съвместни тренировки с Recon Marines. Оцеляването в джунглата, бойното плуване и гмуркане, парашутните скокове, планинарството, придвижването под обстрел, стрелбата в движение, оцеляване и съпротива при бягство чрез обходни маневри, стрелбата със снайпер и т.н. са на дневен ред. Това е единствена по рода си възможност за инструкторите по Пекити-Търша да се възползват от ценните знания на тези експерти.

За Пекити-Търша е добре да се знае – системата е успешно проверена в реални условия в миналото, била е проверена вчера, проверява се днес и утре отново ще бъде подложена на проверка. И дори при тези специални условия не е било необходимо да се променя ядрото на стратегиите и тактиките на Пекити-Търша. Без съмнение, системата в днешно време е точно толкова съвременна, колкото и преди.

Дисциплина, смелост и решителност

Recon Marines са се научили да ценят Пекити-Търша, тъй като нашата философия е подобна на тяхната. Вярата в успеха, живота и доброто здраве е много важна и за тях. Философията е основата на самодисциплината, смелостта и решителността. Един Recon Marine не може да си позволи да допусне грешка. Филипинските Recon Marines трябва да разчитат повече на личните си способности (качествата на отделния човек), отколкото на развитите технологии и броя на войниците и Пекити-Търша е изборът, който тези хора правят. Защото ако се биеш на ръба, тренировката е истинска!